И като зората сутрин неизгряла,
сърцето бошува се в чужди светове.
Луната малка и някак почерняла,
среща се с самотни ветрове.
И душата ми, като кораб черен,
разбива се в океан от лъжи,
а сърцето ми, раздрана книга,
бушува се заедно с бурните вълни.
Ех, море, ех, вода студена,
ех, ти, мрачен небосвод,
и ти, луна, самотно отразена,
ех, сърце чуждо и безброд.