По вълните на времето пусто
мойта свита уста все мълчи,
а ми идва да викна из пруста,
из гората, где вятър бучи.
Дето гинеха снажни хайдути,
а в полето след черни бразди
върху рала с ръцете подути
стискат дръжките наште деди.
И ми идва да викна, запея
на кавала по тънкия кръст,
като онзи предтеча Орфея
на Родопа, издигнала ръст. ...