"Не искай върху руините
на душата ми нови градове
да построим - над тези земи
тегне древно проклятие..."
И преди не беше никак гладък пътят -
трънлив бе и стръмен, с опасни дерета.
Как зарита под тонове маса, разбираемо -
да достигнеш душата ми непробиваема?
Тъмно беше, и прашно, въздух не стъпвал
да вдъхне живец на живота изсъхнал,
загнил, одимен от огньовете стари,
туристи забравили... ...