По-ярко

May 1, 2020, 12:43 PM

Poetry » Love, Phylosophy, Other

1066 0 0

Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат...
Въздухът е сплъстен, влажен...
Не мога да си поема дъх...
Вдишвам... но те няма...
Отказвам да дишам!
Разпръснах надеждите...
После мечтите ги смачках за миг...
Буца в гърлото ми заседна, като камък... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По-ярко

Want to read more?

Random works