По юлски
Небето беше черно от тъга,
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.
Валяха дъждове. Порои се изтекоха.
И ето, че в живота всичко отминава.
Лъчи от слънцето в очите ми нахлуха,
и аз видях дъгата да се извисява.
Забравих на обидите горчилката.
Изтрих онези горестни сълзи.
И ето ме на юли пак във люлката,
и пак усмивка на лицето ми пълзи.
И ето ме пак истинска, и пак съм цяла.
Посрещам слънцето след паднал дъжд.
Облечена във роклята си бяла
празнувам тичайки във цъфналата ръж.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Джейни,поздравления за хубавия стих!
"Забравих на обидите горчилката.
Изтрих онези горестни сълзи.
И ето ме на юли пак в люлката,
и пак усмивка на лицето ми пълзи." -
Поздрав,Джейни!
,,И ето ме пак истинска, и пак съм цяла.,,
Бъди все така!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Знам вече какво следва да се случи с моята лирическа