„По законите на красотата"

Говорим, че не се разбираме,

че сме объркани,

       със думи сгърчени

        оплакваме се от живота.

Сгушени във мрака се целуваме

и с нежни думи се залъгваме,

         а после пак се лъжем

и плюем във душите си отрова.

За чуждите страдания сме жадни

и клюки гадни ушите ни разпъват.

Убиваме със безразличие и злоба,

нещастниците пък изкарваме безлични.

Добротата е самотна,

романтиката странна, непозната,

щастието чуждо ни побърква,

а простотията човешка властна.

Светът бил пълен със хармония

и движен по законите на красотата,

а как да скрием зъбите си вълчи,

жаждата за кръв и злобата вродена.

Да... светът е пълен със хармония