По залеза търкаля се сълза,
отронена от недопята песен,
събира в себе си от утрото тъга,
в очакване на следващата есен.
Красива песен някога била,
сега е... само недопята
и под ръка с прозрачна тишина
тя обикаля вечно по земята...
Сълзата е това, което тя
успява да дари на самотата,
за да не бъде толкова сама,
за да не е така безмълвно сляпа. ...