По здрач
Когато събличам душата си гола
от скътани грижи и черна умора,
те литват - пролетен пух от топола,
отнесен от южния вятър над двора.
С очите на своите чувства ме гледаш
тъй, сякаш пред теб оживява мадона,
разпръснала здрача над образа бледен –
загадъчен лик от най-древна икона.
Зад облак свенливо се скрива луната,
сред мрака светът избледнява и чезне…
оставаме двама сами на земята, ...