Орисия ли или душевен плач,
е оня глас, човъркащ те зловещо?
Злоба ли е онзи тежък здрач,
покрил съзнанието ти диво, но човешко?
Май споменът превръща се в представа
и трови сърцето ти с дилеми,
предразсъдъкът топи те в свойта лава,
кехлибарени са само чуждите проблеми.
Емоциите са най-коварните критици,
подтискат чувства в душевна нищета
и те изчезват като огнени искрици,
в дори от дявола прокълнатата самота. ...