„Обичах те безумно, но ти не ме разбра.
Помисли ме за малка и с мен се подигра."
И все още те обичам, за мен си всичко ти,
ала пред всички аз отричам и пред теб дори.
При срещите случайни извъртам аз глава,
не от омраза очите пълнят се със сълзи.
А това не бих ти позволила, да видиш болката,
която ти ми причини. Не бих ти показала
мойте потънали в мъка очи.
Ти не заслужаваш една сълза дори.
Един ден ще оцениш чувствата ми детски.
Тогава аз ще наранявам. Тогава теб ще те боли.
Ще плачеш, ще се молиш, а аз - поредната
прекрасна бройка, която остави без сърце,
ще кажа „НЕ". Искам да те гледам как страдаш.
Това ще бъде най-великият спектакъл,
а публиката ще е от нас : твоите играчки.
Аплодисментите са силни, спектакълът приключи,
ние победихме! Кукловодът е на колене
пред свойте кукли, тези които остави без сърце!
© Камелчето Първановска All rights reserved.