Опитах се да те преборя с всички методи,
които смятах – правеха ме силна.
А ти цинично се изплези във лицето ми...
Доказа ми, че аз съм просто НИКОЯ...
Добре, съгласна съм, макар че твойте доводи,
освен останалото, са и неграмотни.
Ще се направя, че ми липсва... етика?
А ти ще продължиш - без церемонии.
И без мотив... дори така, за себе си,
ще продължиш да си стена затворена.
Е, няма страшно, мога и без тебе.
За мен си просто тежка отговорност.
За мен си само твърде тежко бреме.
Но за какво е целият театър?
Ние сме две отделни категории -
различни без предел и без остатък.
Опитах се да те преборя с всички методи,
но не е лесно теб да те преборят...
И щом на огледалото лицето си,
видях го – плоско и безотговорно,
признавам – ти си печеливш със титли,
които аз по принцип не желая.
За мен наградата е просто да си ида.
Оставай победител ти накрая...
© Теодора Симеонова All rights reserved.
Поздрав!