Победената

Mar 17, 2015, 7:56 PM

Poetry » Other

527 0 2

Победената

Ето къде е!
Плаче сама:
болна,
изстрадала,
грохнала,
пропаднала.
Тя изгуби борбата,
изгуби живота,
горката:
търкат се един в друг
мръсните и боти.
Зла беше тя,
зла и остана,
кръвта и отрова
през очите се стича
и няма тя скоро
на човек да прилича!
С нозе изподрани
от вечните драми
по стълбата дълга
тя започна да пъпли,
но животът жесток е
към млади и стари
и я бутна надолу
към злите злобари...
*
И отново е там,
отчаяна до ярост,
гневът е безсилен,
по отминалата младост!
Тя плаче сама,
а гарванът грака
и мисъл една
далече я чака:
трогателна,
стряскаща,
крачка една
към края ужасен,
за нея животът бе твърде опасен...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Xadess (Дилян Георгиев)

2015-03-18T00:30:35+02:00

Дълга история! Но ако трябва да обобщя: понякога има едни "дами", които, опитвайки се да причинят зло, сами падат в капана и накрая се оказват в безизходица!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-03-17T20:11:40+02:00

Кой, коя, кога, къде, какво, защо??? може пък и да не разбирам?!