В дим е покрито цялото небе, в дим.
От небето пада дъжд от огнени искри.
Всички теглим, теглим.
Вървим, не виждаме накъде,
врагът ни дебне и в сърцето злобата бере,
а ние спим ли, спим.
И пак утро ще стане
и мъката на вратата пак ще тропне.
Изморени, безсилни от това време,
в очите ни мъглата черна ще падне.
За миг ще затворим очи,
като птички ще прелитнем до покоя, ...