Толкова дълго те търсих...

Толкова дълго...

Урагани ме блъскаха, 

давеха ме вълни солени...

Чужди устни ме пиха

и взеха всичко, всичко почти

искаха да ме премажат 

подли,прогнили души. 

Но сили намирах след всяка рана 

и към тебе бавно вървях ,

незнаех къде си, но някак 

намирах верния път. 

Преминах през много ледени утрини 

и нощи пропити с тъга,

загърбих залези кървави, 

цветни дъги, тишина...

Толкова дълго те търсих, 

толкова дълго...

Преобърнах Вселената търпеливо-

крачка по крачка...

Днес пред тебе стоя-

най-накрая открила те в тъмното!

Победителка!

Пътят към теб ме направи такава!