Почакай...

May 20, 2013, 1:54 PM 2013-05-22T09:41:45+03:00

Poetry » Love

567 0 1

Не ме докосвай, нека ей така
облегна се на силното ти рамо.
Приспала болката горчива и тъга,
те зацелувам как аз си зная само.

Да те помилвам, както вятърът цвета
на цъфнали липи под лунна сянка.
С ухание на обич моята снага
да те повие с нежната си ласка.

Недей ме иска, нека искам аз,
тъй, както пролет слънцето си иска,
и нека после във захлас, в несвяст
гръдта ми с огън твоята притиска.

Искра ще пламне ли, или ще се взриви
в нас любовта? Аз как да зная, мили?
Пожарът пламне ли, не ще изпепели,
а като факел ще гори и ще ни води!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Bezzhichen (Безжичен)

2013-05-24T17:04:49+03:00

Това напомня на някои от най-интересните ти стихотворения. Не знам защо не са го забелязали... Но аз забелязвам, че най-добрите ти са тези, в които има малко философски уклон с по-общи обобщения...