Nadya (Надя Вълканова)
53 117
Mar 4, 2005, 9:40 AM

Почакай любов 

  Poetry
1208 0 8

Разминахме се с теб любов
остарях, а и ти не си същата.
Извървях всичките пътища,
а била си тъй близо до мене.
Моля те, не ме подминавай!
Май вече минах средата
и топлина дали ми остана?
Нека нежно докосна косите,
да погаля с дъха си очите
и  пак да съм влюбена.
Почакай, не ме изоставяй!
Не ми отнемай надеждата,
а вярата някак ще поделим.
Не гледай строго под веждите
подай ми ръка и да вървим.
Сребро белее в косите ми,
но душата ми още е млада,
в погледа строг на очите ми
се крие още много наслада.
Разминахме се с теб любов,
а аз си оставам пак същата,
тъжна и нежно замислена.
Поспри, нека за мен си награда!

© Надя Вълканова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Изключително чувствено и красиво! Поздравявам ви!
  • Ще опитам...
  • Недей губи надежда,дори когато всичко тъй трудно изглежда..
    С любов и вяра във душата,гази и мачкай самотата..
  • Борко,наблегни малко на граматиката и след това "уценявай"римите...
  • Благодаря за споделянето.Не винаги римите са задължителни в един стих,по важна е мелодията и ритъма,поне за мен...
  • Винаги има награда за престрадалия ...
    Ще я дочакаме ...
  • Абе беше хубаво написано, ама много ти се губеха римите... Не мога да го уценя, защото не знам каква уценка бих поставил, а и ако е под 4, не смятам да ти грозя останалите 6-тици с една 4-ка.
  • Изживяла съм това рзминаване...но те моля,не бъди тъжна и нежно замислена...истинското не е дощло още!
Random works
: ??:??