Почакай, Време!
С пъстра, пухкава прежда,
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти.
В раницата - всемира.
Времето лют спортист е,
тича бързо. Не спира.
- Чакай малко, не мога!
Виж, задъхвам се вече.
Красотата в умора
дрипаво я облече.
Остави ме да седна.
Бързаш? Чудо голямо!
Моля те, за последно,
спри за мъничко само!
Залезите, небето -
гледай! Цветни сезони...
Аз ще съм до морето,
после ще те догоня.
Закъснявам ли? Нека!
За къде да съм точна?
Тази твоя пътека,
много еднопосочна,
ми омръзна. Ти тичай!
А пък аз ще се "мотам"...
Ей така най-обичам!
Не, не ми е самотно.
Да послушам,
да видя,
да усетя,
да зная...
Как така ти се свиди?
Нали имаш безкрая.
Нека се спазарим
с някоя бонус точка.
Искам с тебе примирие.
Време,
дай ми отсрочка!
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Наде!
-
Хубаво! Много!
-
Благодаря ви, приятели! Не става да избягаме от времето, за това да му се наслаждаваме!
-
Хареса ми, Деа! 😊😊😊
Обичаш си ти кецовете, но и с тях не можеш да се състезаваш с времето! -
Хареса ми.
-
Красивите безвремия са бонус точки. Сигурна съм, че си се възползвала от всички, а и още ще има🏕🏞🌌 🎈
-
Браво, Деа. Мнооого ми хареса ❤️
-
Време мое
Поезия
5
5.0 / 11
312 6 22
За къде си се разбързало
време мое, конете развързало?
Помисли си, моля, за мене!
Толкова неща неизживяни!
Толкова радости несъбрани!
Не смогвам мига да изживея!
Трябва да дишам! Да се смея!
Поспри се малко! Много моля!
Трябва себе си да изговоря!
Да оставя някаква следа!
Не искам полет! Искам да вървя!
На всеки миг искам да се насладя!
Настроение и молба, като моите. Поздрави! -
Вечна човешка молба...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
