ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО

Тук три врабчета за троха се сбиха.

И никой с никого не разговаря.

Смълчана уличка – сама и тиха,

метафора, прикрита зад пазара.

Метафората носи кратко име,

но него никой никога не помни.

И хладни утрини непредвидими

посрещат често градския бездомник.

Прозорците с олющени кепенци,

които много рядко се отварят,

попиват ругатни до късна вечер

на заблудени сприхави клошари.

Надничат с клони тъмните череши –

но пътят спря да се изприщва с дири.

Мълва ли неизбежна плъзна вчера,

фадромите че идват да изринат

албумите със снимки пожълтели,

с печат от нечия далечна младост,

лехите със смирените лалета

и срутените дъсчени огради?

Навярно ще съм сянката, която

съня ви ще спохожда често нощем,

да ви припомня как в уханно лято

светулки въжените люлки пощят.

Аз зная, че е неизбежна лудост

стремежът към пари и бърза слава.

Но искам този свят да се разбуди,

преди да хлътне в края наближаващ.

Благодаря на всички, които ще минат оттук и ще прочетат.
Не ме блазнят дежурни коментари и оценки.
Бъдете.