Не е от камък душата
и няма плът и кости,
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости,
не ще измие болката във нея,
макар от Бог да е калена...
Душата търси красотата
и само с любовта ще е спасена.
Мълчат крайпътните треви
и вятър вее ги в сумрака,
една луна над нас кърви,
и своя изгрев тихо чака. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up