По-тихо е, когато се разсъмва,
петел не пее, куче не гълчи,
а печката отдавна е студена,
под пепелта и въглен не тлеи.
Запуснат двор, обрасъл в щир и троскот,
улук откъснат, половин дувар,
полуостанала пътека води
до стар, зарит от времето юлар.
Оронени стъпала пред вратата
(където някога буквар четях),
припичат се, застанали на вахта
докато върне се животът плах. ...