Mar 8, 2021, 10:37 AM

Почиват си 

  Poetry
312 3 13

По-тихо е, когато се разсъмва,

петел не пее, куче не гълчи,

а печката отдавна е студена,

под пепелта и въглен не тлеи.

 

Запуснат двор, обрасъл в щир и троскот,

улук откъснат, половин дувар,

полуостанала пътека води

до стар, зарит от времето юлар.

 

Оронени стъпала пред вратата

(където някога буквар четях),

припичат се, застанали на вахта

докато върне се животът плах.

 

Не, няма никой, всички си отиват -

едни в града, а други под пръстта.

Почиват, от живота си почиват

и хората, и радостта...

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за уточнението! Наистина, нихилизмът дори и само загатнат би бил твърде краен. Може би ме е подвел завършекът, а може и просто да бъркам
  • Anterez, не мисля, че има нихилизъм. Има примирение и тъга, а дълбоко в себе си тая и надежда, че ще се върна там, където мина детството ми.
  • Едно завръщане, пълно със спомени... И топли и свива сърцето...
    Поздрав, Гени!
  • Благодаря на всички и весел празник на дамите!
  • Силно.
    Честит празник, Геновева 🌹
  • Чвстит празник!

    И всичко си отива...
  • Честит празник, Геновева. Важно е да носим радост в сърцата си!
  • Тъжно и вярно! Честит празник, Геновева!
  • Понякога тъгата е красива...
    Но чувствата не са съгласни!
    Едни пътуват,други си отиват.
    Господи, закриляй съпричастните!🙏

    Честит празник, Геновева! 🌹
  • Тъжно и същевременно криещо едни прекрасни отминали моменти. Усеща ли се капка нихилизъм? А дали чрез примирение и безропотност не се търси провокация за нещо непреходно?!
  • Тъжно е...
  • Благодаря, Деа, честит празник и на теб!
  • Тъжно, много тъжно...

    Честит празник, Гени!🌹
Random works
: ??:??