Всяко лято във разгара
тръгваме към Сточна гара
с пояси, с торби с екипи
всякакви и скъпи дрипи.
Цялото семейство, баба и деца
взели сме дори семейната овца
и с голяма глъчка на перона
тъпчем всичко във вагона.
Та с кондуктора дебел и муден
почва разговор принуден
“А бе, майна, тиии...
Накъде отиваш, я кажи! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up