Mar 5, 2015, 10:23 PM

Почти 

  Poetry
777 0 6
Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие
тревога скрита, после слънчев лъч,
преситено с тактичност злободневие
разтворена умора в детска глъч.
Почти любов, а после празнотата
заместила искрата във огнището
Тъка от дните одеало и намятам през главата
за да не ослепеят пак очите ми от нищото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Random works
: ??:??