Почти

Jun 27, 2019, 12:40 AM

Poetry » Landscape

595 0 0

По залез с деня пак се сбогувам
и пълня шепи с последни лъчи.
Босонога в тревата лудувам
и щастлива се чувствам почти...

По залез нощта пак посрещам
и чакам луната да ме навести.
Появата нейна предусещам,
а тя в самодива ме превръща почти...

Please sign in with your account so you can comment and vote.