Умът обърква поривите на сърцето...
Сърцето пък отрича неговите доводи...
И вместо да се движиш гордо и напето,
ти си стегната в много здрави окови!
Почти доволна или пък почти щастлива...
пак луташ се из хаоса на светлината...
Почти излизаш от дилемата парлива...
Почти... сред липси и мечти... във тишина...
© Павлина Петрова