Apr 21, 2010, 8:56 PM

Почти до еретичност 

  Poetry » Civilian
1259 0 7
В несъмнала вода
не искам да ме има,
където в златна рая
е скътан хлябът -
отвън във ореол,
а вътре... мрак
и в мрак все стене
житото бяло на душата ми.
Пред мене - път,
зад мен живота си оставям.
Всичко!
Морето, мириса на кея, охрата на вечерта, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Random works
: ??:??