Не мога да спра да се вглеждам в очите ти!
Тръпнеща питам се дали ще се случи.
Не сега, във далечното „някога”...
Да лежа на гърдите ти,
задъхана да ги вкусвам.
Разпръскваща нежното благоухание
на дългите, прибраните коси,
да ми споделяш всеки трепет,
докато съзнанието ти не полети.
А аз да се вглеждам в размитите,
любимите черти,
надяваща се искрено ...