Преструвах се на мека бяла шапка,
забравена на плажа изоставен.
Очите ми са дълги като дакели,
а устните ми - изгреви нахални.
Гърдите ми са островърхи гларуси.
А тялото блестее песъчинково.
Подлъгвам бриза, че съм гола радост
и после му се плезя безпричинно.
На парещите пролети в копривата
почти недостижаема пристъпвах,
защото са прозрачни самодивите...
Единствено за шапката излъгах. ...