Почти пиеса, почти приказка ( Част четвърта )
The work is not suitable for people under 18 years of age.
СЕДМА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ГАРВАНЪТ: ( долитайки )
Проклятие, приятелю! Провал!!!
Погубени сме двамата! О, грааа!
Посоката е сбъркана от принца!
Той влезе с коня в тъмната гора!
ДРАКОНЪТ:
Не може да е вярно! Не и не!
Той некадърен е, това го знам!
Но биваше в живота си поне
един път да е с мозъченце грам!
ГАРВАНЪТ:
Какво ще правим, Драконе, сега?
Поляга Слънцето, виж, по на Запад!
И времето изтича, ще река!
Към нас ли мигове последни драпат ?
ДРАКОНЪТ:
На думата не ще да удържа!
Не ще успея, Гарги! Идва краят!
ГАРВАНЪТ:
Защо рискува с тоз комар лъжа?
На зарове погуби ни, признай!
ПРИНЦЕСАТА: ( с бишкота в ръка )
Какво се шашкате? Не ви разбирам!
Тук някой може ли да обясни?
От думите ви в смях ли да примирам
или печал за вас да ме плени?
ДРАКОНЪТ:
Принцесо! Мен и Гарги оскверни
с магия черна вещицата зла!
Не помним от незнам колко години
какви или кои сме ний били!
Той гарван е, аз дракон - и мъгла
със всякакви пороци ни зарежда
и нещо обещаем ли, тогава -
до трети ден да се изпълни трябва.
Не се ли то изпълни и завчас
завинаги ни няма... той и аз.
И трети ден към залез е, изглежда
към залез е и нашата надежда!
На принца скитник аз те обещах
и вече вижда се, че не успях!
ПРИНЦЕСАТА: ( с бонбон в ръка )
А принцът трябва ли да дойде тук?
Закарай ме при него бързо ти!
ГАРВАНЪТ:
Наистина! Не виждам начин друг!
Да полетим с принцесата веднага!
ДРАКОНЪТ:
Това е шанс, разбира се! Не знам!
Дано е принцът още оцелял!
Магьосницата злобна дебне там
и срещне ли го, няма да е цял!
ГАРВАНЪТ:
Да полетим, приятелю! Не чакай!
ДРАКОНЪТ:
Метни се на гърба ми ти, принцесо!
ПРИНЦЕСАТА:
Да взема само лимонада и -
дружинке мигновено полети!
( Политат към тъмната гора )
ОСМА СЦЕНА ( В тъмната гора )
КОНЯТ:
Но Господарю, тъмно взе да става!
И чувствам някакъв мъртвешки хлад!
ПРИНЦЪТ:
Напред! Сега страхът те обладава!
Пак в същността си нашият е свят!
КОНЯТ:
До залез, мисля, има още време,
а сякаш е настъпила нощта!
ПРИНЦЪТ:
Върви напред! Изобщо дан ти дреме!
Дървета много - много гъстота!
Огромна сянка само е това!
Не скланяй от боязън ти глава!
И римата ни във обхват е вече
и " вече " аз римувам със " далече " !
КОНЯТ:
И колко е далече пещерата
от тука, знаете ли, Господарю?
ПРИНЦЪТ:
Представа нямам! Минем ли гората,
надявам се да бъдем, конче, там!
КОНЯТ:
Но ний вървим безпътно, слепешката!
Не буди ли това у Вас тревога?
ПРИНЦЪТ:
Кълна се в герба си и в светлината,
че следваме най- вярната посока!
Бутилчица остана ми една
и нея ще гаврътна преохотно!
( Чува се глас на горски дух )
ГЛАС:
Изгубихте се в тази тъмнина
и няма връщане и път напред!
КОНЯТ:
О, нещо тук сега не е наред!
Съмнение ме гали като с лед!
Не чувате ли, Господарю, глас?
ПРИНЦЪТ:
Не си ли ти? Отварях тапа аз!
Да пийна... Ооо... О, толкова е меко
туй винце и намича се тъй леко!
ГЛАС:
Обречени сте странници! Глупаци!
Очите ви покрити са с капаци!
ПРИНЦЪТ:
" Глупаци " ли нарече ни? Ела!
Ще взема да ти пусна в миг стрела!
ГЛАС:( отдалечава се )
Ще видите, ще видите страха!
Магьосницата иде! Ха- ха- ха!
ПРИНЦЪТ:
Видя ли го? Избяга този дух!
КОНЯТ:
Не го видях, но Господарю, чух -
Магьосницата идвала към нас!
ПРИНЦЪТ:
Това е само някакъв си глас!
( Явява се Магьосницата зла )
МАГьОСНИЦАТА:
Кои сте вие, простосмъртни твари ,
натрапници във моите владения?
КОНЯТ:
О, сбъднаха се страшните съмнения!
Часът на краят ни безлик удари!
МАГьОСНИЦАТА:
Не сте добре дошли във таз гора!
С магията си ще ви изгоря!
ПРИНЦЪТ:
Не мога да повярвам... Аз съм в плен!
Сънят ми сбъдва се и удивен
аз виждам съкровената мечта,
пред мен жадувана е красота!
Аз дълго чаках приказният миг,
да срещна любовта с магичен лик
и още от бутилка първа само
се влюбвам аз и щастие голямо
усилва в мен сърдечния туптеж!
МАГьОСНИЦАТА:
Каква пумия? Пфу! Какъв брътвеж?
От виното май нещо не довиждаш?
Сънувал бил ме, влюбвал се, къде
видя ме ти? В ума ти прах расте!
ПРИНЦЪТ:
Видях те аз, любима моя, там
във бъдещето нейде, в Копенхаген
и беше ритуал свещен сред плам,
" Концерт " му казваха, като че ли?
И бичеха китари много тежко,
за моя слух си беше нечовешко
и чувството в тълпата бе кошмар,
и исках да си тръгна, но най- горе,
на сцената ти появи се с чар
и всичките поклонници във хор
изригнаха пред твоя див олтар
със свиркане и одаично ЙЕЕЕЕЕ...
МАГьОСНИЦАТА:
Я пак си припомни дали съм аз!
ПРИНЦЪТ:
Разбира се, че ти си Лийнан Сидхи!
МАГьОСНИЦАТА:
Рожденото ми име знаеш ти!
Забравила го бях от злост, почти!
ПРИНЦЪТ:
В гримьорната целувах те, тогаз
ти каза ми " Мечта си имам аз!
На дупето си ще направя тату
и то ще бъде с логото на KISS! "
МАГьОСНИЦАТА:
Безсрамник със безсрамник! Но е вярно
Сега си спомних... Ти си Лейзи Принс!
Пияницо любовник в моя сън
от цяла ера тука те бленувам!
ПРИНЦЪТ:
Ела на моето седло, любима!
С доспехите железни да те гушна!
( Магьосницата е в обятията на принца )
МАГьОСНИЦАТА:
Към моя замък черен, Кранто, дий!
О, Лейзи Принс, купонът ще е чудо!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
🙂
-
Става все по- весело.
-
🙂
-
Забавно. Следя те, Асенчо.
-
🙂
-
Започна да ми става мъчно за този дракон...
Какъв обрат само
-
Въййй!🙄
-
🤪
-
Хехехе, ейй тоз принц! Заряза принцесата! 🤣 Много е готино, весело и изненадващо! Хилеж голям. Браво! 😊
-
Голяма дандания!
-
(ОТ ПУБЛИКАТА)
- Браво, бе! Браво, бе!
- Ко ше стаа ся?!
: ) -
Благодаря ти, Виктория!
-
Хубаво е
-
Благодаря ти, Жени!
-
Следя, да знаеш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
