ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Настъпи миг да ви представя
романтична драма аз.
И иде реч, ей тук, за слава,
а слава има ли тогава
през зло коварно се минава
и вярвайте ми, не от раз,
чудовище се побеждава...
СУФЛьОР:
Днес огнен дракон, в ранен час...
КОНФЕРАНСИЕ:
Днес огнен дракон, в ранен час,
разперил в полет див крилата
нападна яростно Палата.
Побягнаха слуги и стража
и с нокти грабна я - отвлече
страшилището надалече
прекрасната принцеса наша.
Ах, колко хищна е Съдбата!!!
Не бе закусила, горката...
СУФЛьОР:
И цяло Царство господарство...
КОНФЕРАНСИЕ:
И цяло Царство господарство
потъна във тъга голяма.
Царицата и Царят, двама
се сгушиха във свойта драма
и селянинът в прашна слама
се тръшна в мрака и заплака...
СУФЛьОР:
И каза Царят: " Всичко давам...
КОНФЕРАНСИЕ:
И каза Царят: " Всичко давам!
Спасете милата ми щерка!
На смел герой трон обещавам!
За храброст днеска е проверка! "
Но тишина е... В тишината
Царицата крещи самата:
" В туй Царство няма ли мъже?
Тук слава никой ли не ще? " ...
СУФЛьОР:
И в този безнадежден час...
КОНФЕРАНСИЕ:
И в този безнадежден час -
извиква някой от тълпата
с уверен и наперен глас:
" Спасителят, това съм Аз!!! " .
Какъв късмет, че през страната
храбрецът принц минавал, дааа...
Той търсел славата, жената
от своя сън на любовта...
СУФЛьОР:
И въпреки, че казал Царят...
КОНФЕРАНСИЕ:
И въпреки, че казал Царят,
че царството си обещава -
и Цар, и принц се договарят,
и в договора се добавя
с принцесата женитба даже.
Нотариусът заверява
контракта ето - и остава
единствено да се докаже
на принца смелостта, нали...
СУФЛьОР:
Народът, виж, е в еуфория...
КОНФЕРАНСИЕ:
Народът, виж, е в еуфория
и пожелава му успех и -
със копие и с лък, стрели
и с меч, и с щит той яхва кон,
същински значи вихрогон.
На славен път... Ура!!! Ура!!!
Епична се кове история. ( Покланя се и излиза )
ГЛАС ОТ ПУБЛИКАТА:
А да видим ко ша стани!
КЛАКьОРИТЕ:
Браво! Браво!
ПЪРВА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ПРИНЦЕСАТА: ( с паста в ръка )
Какво нещастие? Във плен.
Проклет да бъде този ден.
Отвлечена и окована,
за мене ад безкрай настана.
На дракона във пещерата
ме отвращава миризмата.
Как страдам? Вехна аз сама,
като изключим тоз грозник
със динозавърският лик.
ДРАКОНЪТ: ( Облегнат на входа на пещерата )
Е чак пък окована тя...
Крачето вързано с конче е.
От сутринта не спря да вряка.
Докато в полет я отвличах
без малко да катастрофирам.
Грозник съм бил, а гледай нея -
да не е вълшебна фея.
Ти кажеш думи две, а то
отгоре им излива сто.
ПРИНЦЕСАТА: ( с еклер в ръка )
Ей, гущер, маса хвърковата,
добре си заредил със сладки,
но нещо липсва тук, познай,
размърдай мозъка в главата!
ДРАКОНЪТ:
Не ме обиждай! До загадки
не ми е много! Прямотата
във словото харесвам, знай!
ПРИНЦЕСАТА:
Аз искам, искам лимонадааа!!!
ДРАКОНЪТ:
А може би и оранжада?
Какво й има на водата?
ПРИНЦЕСАТА:
Аз искам, искам лимонадааа!!!
ДРАКОНЪТ:
Добре де! Що крещиш така?
ПРИНЦЕСАТА:
Преди да ме ядеш, сега -
аз искам, искам лимонада!
ДРАКОНЪТ:
( на ум ) То няма кой да те яде.
( към нея ) Ще имаш " мила " , лимонада! ( отлита )
МОНОЛОГ НА ДРАКОНА В ПОЛЕТ
Какъв наивник съм... Голям...
Скиталец принц аз срещнах там,
на кръстопът един и оня
примря от страх... Ведно със коня
тъй сладко щях да го изям,
а той предложи ми завчас
на зарове да поиграем.
" Ако загубя ( каза ) аз
обяд ще съм ти със жребеца!
Но ти загубиш ли, тогаз
ще ми помогнеш! От Двореца
принцесата ще отвлечеш... "
и тъй нататък, тъй нататък -
и съгласих се... Комарджия...
Пръв хвърлях и добре - Петици...
и после той - ай, късметлия -
и гледам хвърлил е... Шестици...
И думата ми е закон,
въпрос на драконова чест
и за това участвам днес
в сценарий простичък за трон. ( отдалечава се )
ГЛАС ОТ ПУБЛИКАТА:
Финалът ясен ми е вече!
АВТОРЪТ:
О, аз не знам го! Камо ти ли!
ВТОРА СЦЕНА ( В гората )
ПРИНЦЪТ: ( Язди кон с бутилка вино в ръка )
Прекрасен летен ден. Гора.
Усещам свежестта й хладна.
И винцето го бива... Бря!
То от реколта е добра.
Към моята, принцеса в плен,
с амбициите си летя.
Не знае още тя за мен,
но вечерта, но вечерта.
Препускай, конче мое - ти
с духа на вятъра бъди!
КОНЯТ:
Но Господарю, ний едва
от кръчмата насам се влачим!
Над мене нижете слова
на практика тъй незначими!
Минава пладне, а далече,
далече сме от пещерата!
Пришпорвайте ме Вие вече,
да литнем лудо през гората!
ПРИНЦЪТ:
Така ли, оуу! О, има време
и всичко си върви по план,
и даже никак не ми дреме!
Ай, всъщност май ми се доспа!
Как искам да потъна в блян
под сянкичката на дъба! ( слиза от коня )
КОНЯТ:
Но, моля Ви! О, Господарю!
Пак не бъдете в празен транс,
че ще изпуснете за нищо
най- златният, чудесен шанс!
ПРИНЦЪТ:
Ей тихо, конче! Тихо, тихо... ( заспива до дъба )
СЪНЯТ НА ПРИНЦА
Къде съм аз? И що за хора?
Безумно викат без умора.
На театър ми прилича,
не един след топка тича.
В друг пак свят и непознат
съм попаднал, в сън сега?
" Тук на мач сте, господине...
Лудогорец- ЦСКА... "
ГООООООООООООООЛ!!!
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ( и може би... и дузпи )
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Отивам да чета втората част!