Jul 28, 2020, 4:34 PM

Почти по Данте 

  Poetry » Humour
1125 5 9
В един фатален късен час
с Рогатия се срещнах аз.
Изчадието упорито
и нервно тропаше с копито.
Съзирах злоба, че личи,
в отровно жълтите очи.
Съдбата думата си каза –
веднага той ме забеляза.
Премигна тъй – веднъж и дваж,
изгубих всякакъв кураж.
Прочетох в погледа му: ,,Вече,
надежда нямаш, ти човече!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Vasil Ivanov All rights reserved.

Random works
: ??:??