Тъй жива, както есенни листа,
провлачвам дните си във тази празна стая.
Отдавна спрях да мисля за света,
благата му престанах да желая.
Разкъсана, разбита. Разгневена?
О, яростта без жалост щом ме плисне,
ми става крива цялата Вселена,
че нещо малко толкова ми липсва.
И често мисля дълго над това,
останала без сили, на предела.
По-тежка само става болката,
по-тъжна всяка следваща неделя... ...