Усещам те…
Във всяка вена течеш,
пулсираш, не спираш.
Не мога да дишам.
Докосвам те…
Толкова далече си,
но целия по кожата ми,
по стените в стаята.
Ароматът
на борови шишарки и смола.
Вдишвам дълбоко и изпълвам
дробовете си с наслада.
Усещам те…
почти в леглото си, докосване.
Като полет на птица, нужен си.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Насладих се!...