Sep 30, 2023, 12:43 AM  

Почука на вратата ми… 

  Poetry » Love, Free verse
604 3 4
Животът почука на вратата ми,
когато в него появи се ти.
Сърцето си аз ти отворих тихо
и оттогава нося в себе си небето.
И когато влезе в съществото ми,
тишината как звучи - прошепна ми.
И пътека от цветя разстла пътя ни,
там в лъчите на слънцето изгрели.
И розите смеят се като звездите,
а зимата и лятото се сляха в глас
и влюбиха се есента и пролетта,
и превърнаха се в огън като нас… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Random works
: ??:??