От самота затрупан в мойта стая
и в страх заключена от мен врата,
аз чакам тук в неистова омая
да тропнеш, мила, с токче и пета.
И в някой час - внезапно, като вятър,
да чукнеш с уговорения код.
И тъй да сложим край на тоз театър
и да направим верния си ход.
Ако почукаш, аз ще ти отворя
и ключа от вратата ще ти дам.
На всяка дума ще ти отговоря,
макар сега и нищо да не знам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up