Jun 17, 2008, 6:06 AM

Почукване 

  Poetry » Phylosophy
597 0 14
Да ти залости някой портата,
да окраде и мисли, че и злобата,
е все едно да стихнат страстите...
С такава решителност непрегърбена,
ще се промъкна пак на пръсти,
прозорецът ми още светулчен е,
преживелици са нощите щурчови,
как припяват ми тихо, завърнали се.
А някъде куче залая, небе чудотворно
погълна страховете ми, Рая прегърнах
в очи големи затихнах, от света учудени
и от порта стара, поочукана...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??