Отваряй си душата - иде лято!
И думите, и дрехите ще пречат
да търся между диплите й святост.
На голо ми я дай - до кост съблечена.
Сега си вярваш, че си ме подхлъзвал
по пистите на свойте обяснения.
Но хълцащите думи...Аз ги свързвах.
Ти просто си живял във заблуждение.
Крепях ти свода, вдигната на пръсти,
но много трудно пазех равновесие.
Душата бавно, но фатално се задръсти,
а обичта ми ... вятърът разнесе я. ...