Под Дъжда

Oct 20, 2009, 3:52 PM

Poetry

730 0 1

"Под Дъжда"

Вървя сама под дъжда,
капките мокрят лицето ми,
отново за тебе мисля сега
и болка нахлува в сърцето ми.

И сълзите текат от очите ми,
тъга душата обгръща,
в миг сриват се мечтите ми
и в прах всичко се превръща.

Вървя, но къде ли отивам,
утеха ли търся в безкрая?
Себе си дори не разбирам...
коя съм, каква съм - не зная...