Руините на залеза прихождат
и свита издължени сенки те загражда.
Светът е фалш. Цикличен фалш
сам себе си /от само себе си/ прераждащ.
Светът е морз, със който си записан,
чрез атоми в сивеещи мъгли.
И стреснат, мислиш си, че си вървял,
а всъщност, всъщност си орисан
да си самотен силует
незнайно как
под хълма на звездите спрял.
Изгряват те - безбройни чужди истини - ...