Закъснели стихове.
Думите отново са отровени.
Зад маските - излъгани.
А толкова неща искам да споделя...
Удачни - неудачни мигове,
слова...
разпилени сред стени съборени -
Крепостта, пред моята душа.
Стените й са меко казано порутени.
Заблудена бях от собствената си
лъжа,
и в тишина,
открих, че истината не боляла
толкова...
Слова...,
неизречени слова.
Мечтите ми меняха се със часовете,
и ден със ден не си приличаше.
Научих се, да си съжителствам
със болката.
И днес,
сме вече най-добри
приятелки...
04. 2012 г. - К.И.
© Карина Иванова All rights reserved.