Jul 19, 2010, 12:08 AM

Под прицел 

  Poetry » Love
1071 0 29

 

(В ПАМЕТ)

 

 

Красиво бяхме изправени.

Под прицел, срещу всички стояхме.

Треперещи пръсти... димящи стихове...

Без да се крием. А по нас - канонади...

 

От засада - със снайпери...

Вкупом - без да изчакват...

Само някои, скрити зад себе си,

плахо ни стреляха със снежни топки.

 

Сега разбирам защо ми даваше

бронежилетката от тайните думи.

Оловото в теб се забиваше,

за да светят от обич очите ми.

 

А аз - по рокля, на черни точки...

докато ме картечеха...

И на конци, по мен се свличаше

тънката болка... Сега съм по рани.

---

Красиво, ръка за ръка бяхме заедно...

Под прицел, красиво прегърнати...

Красиво ни беше да бъдем двамата...

И некрасиво все още ни стрелят...

 

 

*   *   *

 

Като вятър все още ме галиш.

Пожела си до мен да останеш.

Ако още ме виждаш – до теб съм –

най-щастлива звезда в небесата.

 

Ако още ме чуваш – не плача,

само тънко струи във душата

нежен спомен за дните до тебе -

на сълза ти прилича, но е щастие.

 

Ако още ме чакаш – прегърни ме,

като луда вълна догони ме,

на душата си пламъка давам –

само част от мига да те имам.

 

Дори и под дъжд от куршуми!

 

 

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??