Под сенките на кукувото лято
Край сенките на кукувото лято,
след преспите на вълчовита зима –
изби и се намърда храсталакът
под вейките на стройната калина.
А тя усуква тъничка надежда,
че някой явор – тук случайно никнал –
ще нищи с нея от лъчите прежда
и даже може би ще я обикне.
Под пъстрата ù сенчица, обаче,
разхвърли семе нисък самораслек –
за явора какво ли всъщност значи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up