Под старата лоза
Стели листи старата лоза,
нежно вейки вият стан,
събрала слънцето в зърна
- тежък плод в зелената ù длан.
Вятърът в листата – бягаща сърна,
с повея ми дава ясен знак,
под небе от бисерни зърна,
както някога, ме чакаш пак.
Огнен храм - август ни венча,
в шепнещия със светулки мрак
стихна, за да чуе твойто "да", ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up