На сянка, под кестени, в парка говорят,
приятели, стари колкото тях.
Не виждат, не чуват, не спират да спорят,
а думите после обръщат на смях.
За младост в пролет, за идваща есен,
за дните, в които обичали страстно.
Когато животът им леел се в песен,
и в мрака не виждали нищо опасно.
За тяхната обич, жените красиви,
са водели битки , денем и нощем.
Но колко от тях били са щастливи,
това, никой не знае все още. ...