Аз виждам с очи си небеса,
сини -
необятна дива синева!
Аз виждам палеща дива искра -
слънце в тъмна душа!
Аз виждам все тия неща
и, щом ми поглед нагоре погледне,
носи ми вятър магия в кръвта!
Аз видях в миг
един,
сред на време в неспира,
как из високий връх
на топола красива
се коси ú с вятър заиграха!
И падаше листец по въздух,
сред нежности, хубост и есен,
пееха на сърце ми болно
за приказки песен!
И грейват подир
морни женски очи,
кога се пред тях лице появи
и с устни, ръце и гърди
ме туй вдъхновение понесе,
щом ме до него притисна оная магия,
която от време сън ми донесе!
01.10.2009
под тополата
ул. СРЕДНА ГОРА
© Гергана Данаилова All rights reserved.