Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.
В тях като сол, любовта е изгаряща.
Под твоите рани, животът кама е и нож.
Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.
Под твоите рани, е купчина камъни.
Огромни. С размер на стон и въздишка.
Сърцето, душата се чувстват ограбени
и всяка тревога, понякога е излишна.
Под твоите рани, животът с пълна сила крещи.
И се будя от сън, дълбоко в твоите мисли.
В тях живея отново. Завинаги. В тези мечти.
Под твоите рани, там където душата е чиста.