Надничам през затворени клепачи,
а светът пред мен е черно-бял,
дърво стърчи в мъгла и гарга монотонно грачи
под небосвода тежък, вял.
Едно едничко бяло погледа улавя -
клада с пламък ярък, избухлив,
всичко черно в себе си удавя
и го пресъздава в образ нов и причудлив.
Веднъж попаднал погледът на нея,
не ще погледне вече мрака той
и неусетно за истината аз ще ослепея,
вперил дух и взор в лъжовния покой. ...