ПОД ЗНАКА
Под знак на щастие живях.
През всички годишни времена.
Наоколо кънти греховен смях.
Светът от ревност притъмня.
Основите на чувствата руша.
Любовта си друга не открих...
Самотна трепери моята душа,
с любовно вино я напих.
Мъката поляга в плачещи очи.
В сълзите се дави падаща звезда...
Искам нещо чудно да се случи...
Щастие... от спомени крада.
© Мимо Николов All rights reserved.