Клоните на вишната,
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание,
прободени от сянката
на падащите макове в ръцете.
В притихналия вик на тишината
се раждат
тънките му гласни струни,
подобно извор,
от който всяка дума е достигане. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up