Побързай, хайде! Давам ти ръка,
побързай да прегърнем август – идвай!
Ще легне скоро есенна река
под сребърния залез в скут на мида.
От нишка на копринения дъжд
ще си направя стълба към дъгата,
тогава август ще е онзи мъж,
за който ми завиждаше луната.
Сега обаче искам да съм смях
или пък от черупка белег драснат,
брега от шлейфа на вълна… аз бях
и бриз от полъх, тръгнал наобратно… ...