Подари ми спомен... Нищо друго не желая.
Не искам обещания. Боли.
Позволи ми с мислите да си играя.
Просто за минута помълчи.
Аз ще си представя, че във моите длани
събирам утринна роса,
като си мисля, че със нея ще остане
във вените ми пролетта.
Във косите си ще заплета лъчите
на слънцето, отлитнало на юг.
Ще греят жарко винаги очите,
дори и да те няма тук. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up